ОЧИТ КЪМ QUEEN
   Как започна твоята музикална кариера?
   Andre Olbrich: Всичко започна когато бях на 12 години. Бях голям фен на Kiss и най-големият пример за мен беше Ace Frehley. Това ме мотивира да започна да се уча да свиря на китара. Исках някога да стана много добър, поне колкото него. През 1980 г. на Unmasked турнето на Kiss за пръв път видях Iron Maiden. Техният саунд направо ме потресе! Оттогава съм хеви метъл фен.
   Беше ли Blind Guardian, или Luzifers Heritage, както се наричахте в началото, твоята първа професионална група?
   Andre: Да. Защо бяхме избрали такова побъркано име (Наследството на Дявола)? Е, звучеше страхотно. На всеки 15-годишен може да му хрумне нещо толкова комично, ха-ха. С Hansi ходехме заедно на училище и така основахме групата. Скоро дойде и Thommen. В началото имахме друг барабанист, но Thommen се интересуваше особено много от музикални инструменти и често ни посещаваше в репетиционната. Искаше да се научи да свири на някакъв инструмент и на 13 започна да се учи на барабани. На 14 вече беше много добър. Започнахме, така да се каже, като ученическа група.
   Как се роди идеята за името Blind Guardian?
   Andre: При рецензиите към първото ни демо имаше намеци и както например тогава RockHard писа: "Хора, не се плашете от името, става въпрос не за блек метъл група, а за кристално чист пауър метъл." Това ни накара да се замислим и така решихме да сменим името си. Новото за пръв път беше оповестено при излизането на първия албум "Battalions Of Fear". Бяхме направили списък, в който имаше около 20 предложения. Гласувахме и така всички най-много харесаха Blind Guardian.
   Опиши ни музикалната сила и музикалните особености на твоите колеги от групата.
   Andre: Мисля, че музикалната сила се изразява чрез характерите ни, които могат да се чуят и да се усетят в нашето свирене - както при барабаните на Thommen, така и при пеенето на Hansi. Marcus е също много добър ритъм китарист. Аз съм типичен водещ китарист, обичам мелодии и с удоволствие преработвам много и най-различни детайли в моите сола.
   Как оценяваш вашите албуми?
   Andre: "Battalions Of Fear" се роди от младата ни незрялост - ха-ха, дързък и наивен. "Follow The Blind" оценявам като повлиян от траш метъл групи като Testament или Forbidden, които тогава бяха най-силните. Опитахме се да тръгнем в тази посока, търсехме стила си, който обаче все още не сме намерили - ха-ха. "Tales From The Twilight World" беше първият маркиращ камък в нашата кариера. Тогава за пръв път усетихме, че бихме могли да се отдадем единствено на музиката. Бяхме освободени от професионалните или служебните си занимания. Можехме да използваме повече време за писане на песни и да работим с модерни многопистови апаратури, което много ни помогна. "Somewhere Far Beyond" е закономерно продължение на предишния албум. Беше изпипан, но от това като че ли загуби малко от силата си. "Tales..." дойде малко по-тежък, "Somewhere..." беше премислен, с по-добра техника на свирене и съдържа някои силни парчета. "Imaginations From The Other Side" е нова фаза в кариерата ни, което се дължи на това, че сменихме продуцента си (мястото на Kalle Trapp зае Flemming Rasmussen). На всяка цена искахме да поемем в нова посока, защото темата спийд метъл бе приключила за нас. Мисля, че това стана и този албум принадлежи към най-добрите ни. "Nightfall In Middle-Earth" беше първият концептуален албум, към който се осмелихме да пристъпим. Тематиката на Толкиновия "Силмарилион" определи посоката. Музиката има много специален аспект на изпълнение: не толкова тежка, но малко по-мрачна, на места депресираща, с много спокойни пасажи и акустични инструменти, които преди това не бяхме използвали. Най-важното за нас беше, че не бяхме копирали "Imaginations...". Това е един специален албум, който в тази форма ще остане неповторим.
   Заглавието на новия ви албум звучи като отдаване на почит към Queen?
   Andre: Може и така да се каже. Ядрото е песента "And Then There Was Silence", едно много оркестрално и епично парче. Албумът започва завръзката оттам, където спряхме с "Nightfall...". Заглавието се подразбира като намек за Queen. Те са една от най-важните рокгрупи, които някога са съществували. Има и известна доза провокация, защото смятаме, че с новия албум сме направили едно произведение, което поставя нови мащаби. А Queen без съмнение е изходната точка към тях.
   Разкажи ни за новите песни.
   Andre: Всичките са написани от мен и Hansi. Опитахме се за композираме много различни парчета, които имат многообразен стил. Има някои, които напомнят за нашия типичен звук, като например: "Battlefield", "The Soulforged" и "And Then There...". По нови пътища тръгваме с "Precious Jerusalem", "Sadly Sings Destiny". За композирането на целия албум ни трябваха цели 2 години и половина.
   Проблем ли е за вас, че не можете да работите заедно с "истински" оркестър-музиканти (използвате самплери и синтезатори)?
   Andre: Дa, но по друг начин не можеше да стане, защото нямаше да издържим финансово. Работим по различен начин в сравнение с подобни групи като Rhapsody (които използват истински оркестър-музиканти) - ние добавяме класическите части толкова хаотично, че за "истинските" музиканти щеше да бъде трудно да ги повторят. Като пример се сещам за Metallica, които вземаха готовите си парчета и изискваха от оркестъра да свири заедно с тях. Тоест, те не бяха напаснали музиката си към оркестъра, а точно обратното (в лайв албума "S&M"). Тази работа не е за нас. Ние бихме композирали музика специално за оркестъра.
   Преди музиката ви изглеждаше по-твърда и по-бърза. Колко важни за вас са все още тези елементи?
   Andre: Както и преди ние сме фенове на твърдата музика. Blind Guardian никога няма да свири софт рок! Даже и на преклонна възраст, ха-ха – сега сме на по около 35 години. На репетициите ни доставя страхотно удоволствие да свирим спийд метъл парчета. Дори и критиците да са на друго мнение, в новия албум има една-две твърди песни.
   Как обработвате звука на барабаните, прибягвате ли към някакви помощни средства?
   Andre: На първо място взимаме оригиналния саунд на Thommen. Добрият барабанен звук е много важен, но невинаги го имаме. Този път се получи, защото престроихме помещението, за да получим по-добър звук. Там, където стените са от гипс, не може да се постигне добър звук, затова ги уплътнихме с каменни блокчета. Освен това изпозваме и самплери - около 20%, защото определени честоти и пасажи могат да бъдат добавяни само чрез тях.
   Защо за продуцент избрахте именно Charlie Bauernfeind? Кои са силните му страни?
   Andre: Запознахме се Charlie по време на записите за "Nightfall". Тогава той показа добра работа при миксирането на "Mirror, Mirror". И поискахме да направим цял албум с него. Съвместната ни работа е напълно различна от тази с Kalle Trapp например (който продуцира първите четири албума) или с Flemming Rasmussen. Charlie е човек, който работи много прецизно, дисциплинирано и подредено. Това е изключително важно - като се замислим, за "And Then There Was Silence" работихме с 200-пистови уредби и в такъв случай има нужда от някой, който при този начин на работа да контролира нещата.
   Можете ли да си представите да издадете албум Best of, където да изсвирите наново парчетата от първите си три албума, както направиха Gamma Ray, Running Wild или Edguy?
   Andre: Не, това никак не ми харесва. Определени парчета носеха в себе си специалното усещане за времето, по което бяха създадени. Това чувство не може да се пресъздаде никога. Единствено саундът може бъде подобрен. Днес не бих могъл да се идентифицирам с парче като Majesty - от дебютния ни албум, който за времето си бе страхотен. Вместо да презаписвам стари парчета, предпочитам да работя върху нови идеи. Мога да си представя единствено една римастър серия.
   Веднъж Hansi каза, че сте искали да се кандидатирате за саундтрака към филма "Властелинът на пръстените". Какво стана с тези планове?
   Andre: Имаме един страничен проект. От 6 години работим по един оркестров мюзикъл. Това е чисто оркестърна музика, от която сме композирали около 30 мин. Тя се базира на книгите на Толкин. Когато чухме за филма, си помислихме, че бихме могли да предложим точно тази музика. Критериите за избор обаче бяха много строги, за 4 седмици трябваше да разработим и да направим едно концептуално демо, което обаче не можахме реализираме. Жалко.
   Как гледаш на проекта Demons And Wizards на Hansi и Jon Schaffer (Iced Earth)? Можеха ли някои от песните, като например "The Fiddler On The Green", да паснат за Blind Guardian, или тук става дума за съвсем друга концепция?
   Andre: Албумът се различава от нашия звук дори само поради това, че Jon композира песните си по друг начин от мен. Намирам го за интересен, но мисля, че от него можеше да излезе нещо повече. Двамата създадоха този проект за много кратко време и на мен този начин на работа не ми е присъщ.
   Как изглежда ситуацията с вашия гост музикант Oliver Holzwarth (Paradox)? Като басист той по-добър ли е от Hansi?
   Andre: Композициите ни имат специален строеж. При нас ритъмът върви срещу пеенето, а то стои между барабаните и баса. Да се концентрираме върху двама ритъм-китаристи е много трудно. На живо Hansi съвсем не би могъл да го възпроизведе. В противовес всеки, който напълно се е концентрирал върху своя инструмент, би могъл да изсвири тези пасажи. Не искахме да правим повече компромиси както по-рано, всичко трябва да бъде на 100%. Познаваме Oliver от времето, когато беше в Sieges Even. През 1998 г. бяхме изпратили по 2 песни на някои басисти и те ги бяха изсвирили. Прослушахме ги и най-добрият резултат беше този на Oliver. Той показа, че може да се вглъби в нашата музика и беше свирил точно така, както ние си бяхме представяли. Не сме обсъждали дали да стане постоянен член на групата. В тази си формация съществуваме вече толкова дълго време, че не искаме да правим промени. Функционираме толкова добре, колкото добри сме самите ние. Една промяна би нарушила равновесието, което имаме.
    В някои версии на албума имате "Harvest Of Sorrow" като бонус?
   Andre: Има различни версии на "Harvest Of Sorrow", които Hansi изпълнява на други езици – испански, японски, италиански и т. н. Той получава текстовете от специалисти и с вокален репетитор изучава ритъма на съответния език. Не бихме искали да станем за смях, ха-ха. Hansi е езиков гений. Когато сме на турне за 2 седмици в някоя страна, той вече може да прави дори изречения на съответния език.
    Как се адаптират новите песни за концертно изпълнение?
   Andre: Изправени сме пред точно този проблем. Трябва да избираме песни, за които можем да кажем, че изобщо можем да изсвирим на живо. Затова на турнето ще вземем голям състав - 7 музиканти, включително 2 кийбордисти, които ще подпомагат и с хорово пеене. Репетираме за шоуто около месец в репетиционната в Крефелд (студиото е дадено под наем на Rage). Освен това ще има нов декор. Този път ще свирим в малко по-големи зали за разлика от последното ни турне и се надяваме да имаме добра посещаемост.
    Какви са впечатленията ти: как феновете приемат новия албум?
   Andre: Добре. Феновете, които харесват старите ни неща, сигурно вече са се разочаровали от "Imaginations". Много критици оцениха този албум като една рискова стъпка, а с "Nightfall..." сигурно сме разочаровали още повече фенове. Който не харесва "Nightfall...", няма да хареса и новия албум.
    Какви са изгледите за нов лайв албум?
   Andre: Планирано е, ще записваме по време на турнето. Едно DVD би било идеално, но ще трябва да преценим финансовите си възможности и как ще се получат записите.